Просто изблик

Живот- безспирно колело, което постоянно се върти,

качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.

Възползваме се, губим се в охолство, понякога  в нелеп разкош.

В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож. 

Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя,

а предпочиташ груба истина, отколкото във пазвата змия...

Завърта се със скорост бясна колелото и рязко падаш по очи в калта-омърсен, несретен, жалък,

ще съхраниш ли своя борбен дух и бистра мисълта?

Събирай се, изправяй се, човече!

Не чакай да те ритат нито миг.

Дори най- твърдите скали понякога се свличат,

но пък от камъните им гради се зид.

Стена построй си!... после и дворец,

но запази човешката си доброта.

Не можеш да си пораженец,

щом роден си боец...,

щом запазил си жива страстта. 

Вдигни главата! Раните ще минат..,

а белезите... просто суета! 

Най- важно е, че сили си намерил

и след битки тежки, имаш си кътче в света.

23.08.2020 г.