Живот- безспирно колело, което постоянно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя,
а предпочиташ груба истина, отколкото във пазвата змия...
Завърта се със скорост бясна колелото и рязко падаш по очи в калта-омърсен, несретен, жалък,
ще съхраниш ли своя борбен дух и бистра мисълта?
Събирай се, изправяй се, човече!
Не чакай да те ритат нито миг.
Дори най- твърдите скали понякога се свличат,
но пък от камъните им гради се зид.
Стена построй си!... после и дворец,
но запази човешката си доброта.
Не можеш да си пораженец,
щом роден си боец...,
щом запазил си жива страстта.
Вдигни главата! Раните ще минат..,
а белезите... просто суета!
Най- важно е, че сили си намерил
и след битки тежки, имаш си кътче в света.
23.08.2020 г.
© Кристина Всички права запазени