15 feb 2013, 21:54

Просто ме стопли

  Poesía
1.3K 0 24

Говореше ми за раздяла, аз се смеех!

Не вярвах, мамо, толкоз да горчи.

От болка чак и устните немеят,

а в пазвата ми камък сив тежи.

 

По пътища различни сме поели,

но не защото свърши любовта.

Очаквах, че в живота ми раздели

ще има само, щом си тръгне тя.

 

Но доста по- корав излезе хляба,

замесен с неочаквана любов.

Връхлита те и нищо не остава,

а залъкът в устата все суров!

 

Ела и прегърни ме тихо, майко,

че искам за раздяла в този час 

да ти разкажа нещичко... Макар че малко

позакъснях със разговора аз!

 

В ръцете набраздени ще се сгуша -

от друго нямам нужда, вън вали.

Ела, макар и да не ти се слуша...

Премръзнала съм! Просто ме стопли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адриан,как си човеко? Влизам,много рядко, чета, без да коментирам, защото изкуството понякога изисква мълчание,но съм твърде ангажирана, за да мога да откликна на призива ти!Всички поотраснаха в сайта и надявам се поумняха,че се беше превърнал на махленска сбирка( с цялото ми уважение).
    От тук спечелих най-важното- открих отново една угаснала в мен любов- целувам ви с малкото непретенциозно стихо, което очаква публикуване,и искрено желая много успехи на всички- ще се виждаме
  • Видях случайно комента ти и виждам ,че в чакащи стои едно стихо -Рали...знам,че ти е смешен факта,че тези които ти подливаха вода тук ,ти ръкопласкат в един друг сайт Пишеш толкова отличително,пиесите ти също са уникални -просто остани и тук ,независимо от злобата -заради хората като мен,върни се
  • Емоционални редове; благодаря за споделянето по такъв красив начин!
  • Вълнуваща творба...
  • Мина ми времето, в което злобата ме впечатляваше- сега не очаквам оценка от никой, обичам да пиша и ще пиша по моя си начин! Благодаря за думите !

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...