Просто ме стопли
Говореше ми за раздяла, аз се смеех!
Не вярвах, мамо, толкоз да горчи.
От болка чак и устните немеят,
а в пазвата ми камък сив тежи.
По пътища различни сме поели,
но не защото свърши любовта.
Очаквах, че в живота ми раздели
ще има само, щом си тръгне тя.
Но доста по- корав излезе хляба,
замесен с неочаквана любов.
Връхлита те и нищо не остава,
а залъкът в устата все суров!
Ела и прегърни ме тихо, майко,
че искам за раздяла в този час
да ти разкажа нещичко... Макар че малко
позакъснях със разговора аз!
В ръцете набраздени ще се сгуша -
от друго нямам нужда, вън вали.
Ела, макар и да не ти се слуша...
Премръзнала съм! Просто ме стопли.
© Ралица All rights reserved.
Пишеш толкова отличително,пиесите ти също са уникални -просто остани и тук ,независимо от злобата -заради хората като мен,върни се 
