Feb 15, 2013, 9:54 PM

Просто ме стопли

  Poetry
1.3K 0 24

Говореше ми за раздяла, аз се смеех!

Не вярвах, мамо, толкоз да горчи.

От болка чак и устните немеят,

а в пазвата ми камък сив тежи.

 

По пътища различни сме поели,

но не защото свърши любовта.

Очаквах, че в живота ми раздели

ще има само, щом си тръгне тя.

 

Но доста по- корав излезе хляба,

замесен с неочаквана любов.

Връхлита те и нищо не остава,

а залъкът в устата все суров!

 

Ела и прегърни ме тихо, майко,

че искам за раздяла в този час 

да ти разкажа нещичко... Макар че малко

позакъснях със разговора аз!

 

В ръцете набраздени ще се сгуша -

от друго нямам нужда, вън вали.

Ела, макар и да не ти се слуша...

Премръзнала съм! Просто ме стопли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Адриан,как си човеко? Влизам,много рядко, чета, без да коментирам, защото изкуството понякога изисква мълчание,но съм твърде ангажирана, за да мога да откликна на призива ти!Всички поотраснаха в сайта и надявам се поумняха,че се беше превърнал на махленска сбирка( с цялото ми уважение).
    От тук спечелих най-важното- открих отново една угаснала в мен любов- целувам ви с малкото непретенциозно стихо, което очаква публикуване,и искрено желая много успехи на всички- ще се виждаме
  • Видях случайно комента ти и виждам ,че в чакащи стои едно стихо -Рали...знам,че ти е смешен факта,че тези които ти подливаха вода тук ,ти ръкопласкат в един друг сайт Пишеш толкова отличително,пиесите ти също са уникални -просто остани и тук ,независимо от злобата -заради хората като мен,върни се
  • Емоционални редове; благодаря за споделянето по такъв красив начин!
  • Вълнуваща творба...
  • Мина ми времето, в което злобата ме впечатляваше- сега не очаквам оценка от никой, обичам да пиша и ще пиша по моя си начин! Благодаря за думите !

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...