Говореше ми за раздяла, аз се смеех!
Не вярвах, мамо, толкоз да горчи.
От болка чак и устните немеят,
а в пазвата ми камък сив тежи.
По пътища различни сме поели,
но не защото свърши любовта.
Очаквах, че в живота ми раздели
ще има само, щом си тръгне тя.
Но доста по- корав излезе хляба,
замесен с неочаквана любов.
Връхлита те и нищо не остава,
а залъкът в устата все суров! ...