В рими смеех се,

днес плача в рими,

тихо моля се:

„Говори ми, говори ми...“

Не чувам себе си,

гласа погубих,

с тишината смесих се,

в глухотата се изгубих.

За другиго написах стих,

а ти до мене беше,

търсех чужди истини,

когато ти шептеше

и галеше ме с дъх,

и с думите любими,

и каза ми го пръв:

„Говори ми, говори ми..."

Бях тиха аз тогава,

както днес мълчиш,

и в глухата забрава

те оставих да гориш.

Днес в рими плача с глас,

къде си ти, любими?

 Няма викам аз:

„Говори ми! Говори ми!“

Защо мълчиш, кажи ми...?

         И.Б.П.М.