23 nov 2012, 11:03

Просто няколко сълзи

1.2K 0 0

   В рими смеех се,

днес плача в рими,

тихо моля се:

„Говори ми, говори ми...“

Не чувам себе си,

гласа погубих,

с тишината смесих се,

в глухотата се изгубих.

За другиго написах стих,

а ти до мене беше,

търсех чужди истини,

когато ти шептеше

и галеше ме с дъх,

и с думите любими,

и каза ми го пръв:

„Говори ми, говори ми..."

Бях тиха аз тогава,

както днес мълчиш,

и в глухата забрава

те оставих да гориш.

Днес в рими плача с глас,

къде си ти, любими?

 Няма викам аз:

„Говори ми! Говори ми!“

 

Защо мълчиш, кажи ми...?

 

         И.Б.П.М.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...