23.11.2012 г., 11:03

Просто няколко сълзи

1.2K 0 0

   В рими смеех се,

днес плача в рими,

тихо моля се:

„Говори ми, говори ми...“

Не чувам себе си,

гласа погубих,

с тишината смесих се,

в глухотата се изгубих.

За другиго написах стих,

а ти до мене беше,

търсех чужди истини,

когато ти шептеше

и галеше ме с дъх,

и с думите любими,

и каза ми го пръв:

„Говори ми, говори ми..."

Бях тиха аз тогава,

както днес мълчиш,

и в глухата забрава

те оставих да гориш.

Днес в рими плача с глас,

къде си ти, любими?

 Няма викам аз:

„Говори ми! Говори ми!“

 

Защо мълчиш, кажи ми...?

 

         И.Б.П.М.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...