15 mar 2009, 7:34

Просто си гледам... 

  Poesía » Otra
662 0 4

Винаги просто си стоя тук

и гледам през прозореца.

Самичка съм, не ми трябва друг,

аз просто гледам как минават хората.

И знам, че няма да спра никой,

когато пресича на светофара,

нито пък колата и детето да се прибере няма.

Гледам си само и блуждая тихо:

"Ако си взема дрешката и си отида,

ще разбере ли някой, че отсъствам?"

Не, че винаги съм тук,

рядко мислено присъствам.

Има нещо, което ме задържа, Татко,

чакам да дойдеш да ме прибереш у дома,

но това е денят, който никога не идва

и ще продължа да си гледам

как живее света.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса, въздейства............
  • тоя стих ме остави без думи. ""Ако си взема дрешката и си отида,

    ще разбере ли някой, че отсъствам?" - !!! Харесва ми, много. Тъжен и красив стих. Да, послушай Римпо, живей живота, но... не забравяй и как е да се гледа през прозореца, не забравяй аромата на дъжда, когато целия свят е толкова... далечен... Поздрави!
  • Престани да го гледаш отстрани - живей в него!!! Поздрави
  • Тъжно е!Усмихни се!
Propuestas
: ??:??