15.03.2009 г., 7:34

Просто си гледам...

831 0 4

Винаги просто си стоя тук

и гледам през прозореца.

Самичка съм, не ми трябва друг,

аз просто гледам как минават хората.

И знам, че няма да спра никой,

когато пресича на светофара,

нито пък колата и детето да се прибере няма.

Гледам си само и блуждая тихо:

"Ако си взема дрешката и си отида,

ще разбере ли някой, че отсъствам?"

Не, че винаги съм тук,

рядко мислено присъствам.

Има нещо, което ме задържа, Татко,

чакам да дойдеш да ме прибереш у дома,

но това е денят, който никога не идва

и ще продължа да си гледам

как живее света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, въздейства............
  • тоя стих ме остави без думи. ""Ако си взема дрешката и си отида,

    ще разбере ли някой, че отсъствам?" - !!! Харесва ми, много. Тъжен и красив стих. Да, послушай Римпо, живей живота, но... не забравяй и как е да се гледа през прозореца, не забравяй аромата на дъжда, когато целия свят е толкова... далечен... Поздрави!
  • Престани да го гледаш отстрани - живей в него!!! Поздрави
  • Тъжно е!Усмихни се!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...