9 mar 2012, 15:40

Просто съдба

  Poesía » Otra
1.4K 0 7

Посветено на осемгодишния Алекс!

 

Просто съдба

 

 Нов ден е! И все познатото положение

със спринцовката и иглата в ръка,

от жаждата за нейното съдържание

денят минава и протича винаги така.

 

 Нов ден е! И все познатият сблъсък

по пътя към желаното изцеление,

но в борбата с инсулиновия недостатък,

няма победител, само временно спасение.

 

 Нов ден е! Глюкомерът отчита нова нужда

в безцветния дисплей със точен час,

от данните си отива и последната надежда,

отново липса, нулев инсулинов запас.

 

 Нов ден е! Отново към познатата диета,

вечната закуска- плодове и зеленчуци,

без никаква захар сок или чай за напитка -

основните продукти за диабетици.

 

 Нов ден е! Пресъхнали са за вода устата

в така отпадналото и обезводнено тяло,

неопровержимите причини за умората,

но и признаците за болестта, като цяло.

 

 Нов ден е! Ден за енергична разходка

или обиколка на квартала с колело,

те са неизменната и твърде важна стъпка

в предотвратяването на наднормено тегло.

 

 Нов ден е! Но за някои той е все същият:

със спринцовката и иглата в ръка,

това е животът на диабетиците, присъщият,

повечето го наричат: просто съдба!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжеление никой не може да избяга от съдбата си.Поздравления!
  • Жестока болест наистина!
    Просто съдба,но несправедлива!
    Браво за истинския стих!
    Нека има поне малко надежда за болните!
  • Не мога да изкажа с думи, чувството от този стих,но за куража,че содели,те поздравявам,дори и в съдба да се превърне някоя болест,а те са безброй, коя от коя по-коварна,ти го живей живота,дори на капки вземай,но продължи да го искаш като въздуха, като водата,дори само за един миг да е жив човек, си заслужава борбата.Истински сърдечен поздрав!
  • ...!
  • ...!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...