9 mar 2012, 15:40

Просто съдба

  Poesía » Otra
1.4K 0 7

Посветено на осемгодишния Алекс!

 

Просто съдба

 

 Нов ден е! И все познатото положение

със спринцовката и иглата в ръка,

от жаждата за нейното съдържание

денят минава и протича винаги така.

 

 Нов ден е! И все познатият сблъсък

по пътя към желаното изцеление,

но в борбата с инсулиновия недостатък,

няма победител, само временно спасение.

 

 Нов ден е! Глюкомерът отчита нова нужда

в безцветния дисплей със точен час,

от данните си отива и последната надежда,

отново липса, нулев инсулинов запас.

 

 Нов ден е! Отново към познатата диета,

вечната закуска- плодове и зеленчуци,

без никаква захар сок или чай за напитка -

основните продукти за диабетици.

 

 Нов ден е! Пресъхнали са за вода устата

в така отпадналото и обезводнено тяло,

неопровержимите причини за умората,

но и признаците за болестта, като цяло.

 

 Нов ден е! Ден за енергична разходка

или обиколка на квартала с колело,

те са неизменната и твърде важна стъпка

в предотвратяването на наднормено тегло.

 

 Нов ден е! Но за някои той е все същият:

със спринцовката и иглата в ръка,

това е животът на диабетиците, присъщият,

повечето го наричат: просто съдба!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжеление никой не може да избяга от съдбата си.Поздравления!
  • Жестока болест наистина!
    Просто съдба,но несправедлива!
    Браво за истинския стих!
    Нека има поне малко надежда за болните!
  • Не мога да изкажа с думи, чувството от този стих,но за куража,че содели,те поздравявам,дори и в съдба да се превърне някоя болест,а те са безброй, коя от коя по-коварна,ти го живей живота,дори на капки вземай,но продължи да го искаш като въздуха, като водата,дори само за един миг да е жив човек, си заслужава борбата.Истински сърдечен поздрав!
  • ...!
  • ...!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...