9.03.2012 г., 15:40

Просто съдба

1.4K 0 7

Посветено на осемгодишния Алекс!

 

Просто съдба

 

 Нов ден е! И все познатото положение

със спринцовката и иглата в ръка,

от жаждата за нейното съдържание

денят минава и протича винаги така.

 

 Нов ден е! И все познатият сблъсък

по пътя към желаното изцеление,

но в борбата с инсулиновия недостатък,

няма победител, само временно спасение.

 

 Нов ден е! Глюкомерът отчита нова нужда

в безцветния дисплей със точен час,

от данните си отива и последната надежда,

отново липса, нулев инсулинов запас.

 

 Нов ден е! Отново към познатата диета,

вечната закуска- плодове и зеленчуци,

без никаква захар сок или чай за напитка -

основните продукти за диабетици.

 

 Нов ден е! Пресъхнали са за вода устата

в така отпадналото и обезводнено тяло,

неопровержимите причини за умората,

но и признаците за болестта, като цяло.

 

 Нов ден е! Ден за енергична разходка

или обиколка на квартала с колело,

те са неизменната и твърде важна стъпка

в предотвратяването на наднормено тегло.

 

 Нов ден е! Но за някои той е все същият:

със спринцовката и иглата в ръка,

това е животът на диабетиците, присъщият,

повечето го наричат: просто съдба!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжеление никой не може да избяга от съдбата си.Поздравления!
  • Жестока болест наистина!
    Просто съдба,но несправедлива!
    Браво за истинския стих!
    Нека има поне малко надежда за болните!
  • Не мога да изкажа с думи, чувството от този стих,но за куража,че содели,те поздравявам,дори и в съдба да се превърне някоя болест,а те са безброй, коя от коя по-коварна,ти го живей живота,дори на капки вземай,но продължи да го искаш като въздуха, като водата,дори само за един миг да е жив човек, си заслужава борбата.Истински сърдечен поздрав!
  • ...!
  • ...!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...