9 мар. 2012 г., 15:40

Просто съдба

1.4K 0 7

Посветено на осемгодишния Алекс!

 

Просто съдба

 

 Нов ден е! И все познатото положение

със спринцовката и иглата в ръка,

от жаждата за нейното съдържание

денят минава и протича винаги така.

 

 Нов ден е! И все познатият сблъсък

по пътя към желаното изцеление,

но в борбата с инсулиновия недостатък,

няма победител, само временно спасение.

 

 Нов ден е! Глюкомерът отчита нова нужда

в безцветния дисплей със точен час,

от данните си отива и последната надежда,

отново липса, нулев инсулинов запас.

 

 Нов ден е! Отново към познатата диета,

вечната закуска- плодове и зеленчуци,

без никаква захар сок или чай за напитка -

основните продукти за диабетици.

 

 Нов ден е! Пресъхнали са за вода устата

в така отпадналото и обезводнено тяло,

неопровержимите причини за умората,

но и признаците за болестта, като цяло.

 

 Нов ден е! Ден за енергична разходка

или обиколка на квартала с колело,

те са неизменната и твърде важна стъпка

в предотвратяването на наднормено тегло.

 

 Нов ден е! Но за някои той е все същият:

със спринцовката и иглата в ръка,

това е животът на диабетиците, присъщият,

повечето го наричат: просто съдба!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжеление никой не може да избяга от съдбата си.Поздравления!
  • Жестока болест наистина!
    Просто съдба,но несправедлива!
    Браво за истинския стих!
    Нека има поне малко надежда за болните!
  • Не мога да изкажа с думи, чувството от този стих,но за куража,че содели,те поздравявам,дори и в съдба да се превърне някоя болест,а те са безброй, коя от коя по-коварна,ти го живей живота,дори на капки вземай,но продължи да го искаш като въздуха, като водата,дори само за един миг да е жив човек, си заслужава борбата.Истински сърдечен поздрав!
  • ...!
  • ...!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...