1 jul 2007, 22:16

Просто така

  Poesía
875 0 1
Далеч от мен,
далеч си ти
и в този ден
се промених.

Уморих се да чакам,
изплаках сълзите
"Дотук нека спрем"-
ми шепнат звездите.

Това е краят
и макар да боли
аз търся любов
в други очи.

А ти замълчи
и просто така
излез от живота ми,
иди си сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вървиш по коловоза, утъпкан и издран от много, много машини и крака преди тебе. Мани тая тема! Тя е вечна...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...