Jul 1, 2007, 10:16 PM

Просто така

  Poetry
874 0 1
Далеч от мен,
далеч си ти
и в този ден
се промених.

Уморих се да чакам,
изплаках сълзите
"Дотук нека спрем"-
ми шепнат звездите.

Това е краят
и макар да боли
аз търся любов
в други очи.

А ти замълчи
и просто така
излез от живота ми,
иди си сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вървиш по коловоза, утъпкан и издран от много, много машини и крака преди тебе. Мани тая тема! Тя е вечна...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...