Когато любовта отива си далеко,
идва нова някак сладкодумна и добра.
Когато любовта е сякаш вече ехо,
тогава новата е добре дошла!
Дай ми само лист да те опиша,
тънкописецът ми нежно да реди
слова откраднати. Но миговете дишат
сред морето и заливащите ги вреди.
Искам само точно да нарека
с някакво име емоциите си сега.
С красиви думи да ги облека.
Искам да ти ги изкажа: Така, така и пак така...
Така харесва ми да ме наричаш
така със тези нежни имена.
Така искам ти да ме обичаш.
И аз да те обичам пак така.
И все така да сме щастливи,
с усмивки искрени на тез уста.
Но не всички мечти са красиви
и не всички сбъдват се просто така...
© Моника Todos los derechos reservados