25 jul 2010, 8:28

Простори 

  Poesía
798 0 5

Черно-бели простори...
разпръсват полъха
от нощни пеперуди -
изтривайки
мъртви
хоризонти -
нетрепнали
в очите
на изгарящите им
крила
и се разпиляват
нежно
в оранжевото
на излитаща
Зора...

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докато се изтощят докрай дните ми
    и умората ме налегне с неизбежността,
    дотогава ще те тая в мислите си
    и ще те пазя дълбоко от неизвестността
    и докато избледнеят и нощите ми
    и сънищата се претопят от мъката,
    ще се стаявам тъжно в ежедневията си,
    прегърнала те мислено с нежността,
    а споменът ще се събужда от чувствата ми,
    и ще се моли дълго на вероятността,
    да бъда отново за теб действителната
    и да оставам, въпреки трудността,
    осъмнала дори с главоболие в утрините си,
    но пренесла се до теб само с устрема
    и опитала да те успокоя с римите си,
    наблегнала не само на обичта,
    събрала в шепи кураж от воплите си
    и обвила те, заради липсата ми в нощта,
    и посяла дълбоко за теб надеждите си,
    предпазила те от черна самота
    и докато мислите ми са от подтиснатите
    ще е излетяла до теб май вече любовта,
    преминала границите на ВСИЧКО....
  • Благодаря ви за коментарите - Ронда и Стеляна!
  • Убедих се за пореден път, колко поетично диша душата ти... Поздрав!!!
  • Последвали
    дните
    в живи
    хоризонти
    отразени
    в търсещите
    ни очи...
  • В безкрайните простори
    се пръсват
    черно- белите ти мисли
    и образуват
    вълшебни сияния над дните ни....
Propuestas
: ??:??