25.07.2010 г., 8:28 ч.
Простори
Черно-бели простори...
разпръсват полъха
от нощни пеперуди -
изтривайки
мъртви
хоризонти -
нетрепнали
в очите
на изгарящите им
крила
и се разпиляват
нежно
в оранжевото
на излитаща
Зора...
© Милен Пеев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви за коментарите - Ронда и Стеляна!
-
Убедих се за пореден път, колко поетично диша душата ти... Поздрав!!!
-
Последвали
дните
в живи
хоризонти
отразени
в търсещите
ни очи... -
В безкрайните простори
се пръсват
черно- белите ти мисли
и образуват
вълшебни сияния над дните ни....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и умората ме налегне с неизбежността,
дотогава ще те тая в мислите си
и ще те пазя дълбоко от неизвестността
и докато избледнеят и нощите ми
и сънищата се претопят от мъката,
ще се стаявам тъжно в ежедневията си,
прегърнала те мислено с нежността,
а споменът ще се събужда от чувствата ми,
и ще се моли дълго на вероятността,
да бъда отново за теб действителната
и да оставам, въпреки трудността,
осъмнала дори с главоболие в утрините си,
но пренесла се до теб само с устрема
и опитала да те успокоя с римите си,
наблегнала не само на обичта,
събрала в шепи кураж от воплите си
и обвила те, заради липсата ми в нощта,
и посяла дълбоко за теб надеждите си,
предпазила те от черна самота
и докато мислите ми са от подтиснатите
ще е излетяла до теб май вече любовта,
преминала границите на ВСИЧКО....