Простори

Comments

• 

  kleopatrasv (Светлана Тодорова)

  Докато се изтощят докрай дните ми
  и умората ме налегне с неизбежността,
  дотогава ще те тая в мислите си
  и ще те пазя дълбоко от неизвестността
  и докато избледнеят и нощите ми
  и сънищата се претопят от мъката,
  ще се стаявам тъжно в ежедневията си,
  прегърнала те мислено с нежността,
  а споменът ще се събужда от чувствата ми,
  и ще се моли дълго на вероятността,
  да бъда отново за теб действителната
  и да оставам, въпреки трудността,
  осъмнала дори с главоболие в утрините си,
  но пренесла се до теб само с устрема
  и опитала да те успокоя с римите си,
  наблегнала не само на обичта,
  събрала в шепи кураж от воплите си
  и обвила те, заради липсата ми в нощта,
  и посяла дълбоко за теб надеждите си,
  предпазила те от черна самота
  и докато мислите ми са от подтиснатите
  ще е излетяла до теб май вече любовта,
  преминала границите на ВСИЧКО....

  2010-07-27T14:47:17+03:00
• 

  portishead (Милен Пеев)

  Благодаря ви за коментарите - Ронда и Стеляна!

  2010-07-26T01:19:14+03:00
• 

  stel88 (Стеляна)

  Убедих се за пореден път, колко поетично диша душата ти... Поздрав!!!

  2010-07-25T14:21:17+03:00
• 

  portishead (Милен Пеев)

  Последвали
  дните
  в живи
  хоризонти
  отразени
  в търсещите
  ни очи...

  2010-07-25T13:26:34+03:00
• 

  kleopatrasv (Светлана Тодорова)

  В безкрайните простори
  се пръсват
  черно- белите ти мисли
  и образуват
  вълшебни сияния над дните ни....

  2010-07-25T13:20:17+03:00