20 jul 2018, 3:16

Просветление 

  Poesía
365 0 2

 

 

 

 

Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.

 

Ще взема зелена тревичка,
стръкче синя стройна иглика
и сами да не студеят звездите
жарка слънчогледова пита...

 

В шепа със себе ще взема
утринните капки роса
и от топлата пръст земна
за молитва на грешна душа.

 

С ключ от детска усмивка
ще отворя вратите на Рая,
най-сетне да ми просветне в очите,
ах ..., насред бетонната стая...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??