Просветление
Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка,
стръкче синя стройна иглика
и сами да не студеят звездите
жарка слънчогледова пита...
В шепа със себе ще взема
утринните капки роса
и от топлата пръст земна
за молитва на грешна душа.
С ключ от детска усмивка
ще отворя вратите на Рая,
най-сетне да ми просветне в очите,
ах ..., насред бетонната стая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
