Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка,
стръкче синя стройна иглика
и сами да не студеят звездите
жарка слънчогледова пита...
В шепа със себе ще взема
утринните капки роса
и от топлата пръст земна
за молитва на грешна душа.
С ключ от детска усмивка
ще отворя вратите на Рая,
най-сетне да ми просветне в очите,
ах ..., насред бетонната стая...
© Валентин Василев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
