Просветление

20 июл. 2018 г., 03:16

Поэзия

306 0 2

Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.

Ще взема зелена тревичка,
стръкче синя стройна иглика
и сами да не студеят звездите
жарка слънчогледова пита...

В шепа със себе ще взема
утринните капки роса
и от топлата пръст земна
за молитва на грешна душа.

С ключ от детска усмивка
ще отворя вратите на Рая,
най-сетне да ми просветне в очите,
ах ..., насред бетонната стая...

valqka (Валентин Василев)

2018-07-20T18:51:24+03:00

Трогнат съм от вниманието! Благодаря, г-н Цветански, приятелю!
ekstasis (Михаил Цветански)

2018-07-20T17:29:35+03:00

Много ми хареса! Поздравления, Валентине!