19 oct 2013, 19:43

Просветление

  Poesía » Otra
792 0 8

 "Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков

 

Бесилото от тежест е прегърбено -

(откак се помни, носи само смърт).

Стоят под него две сърца прегърнати,

осъдени от обич да умрат.

 

Тълпата тържествува с дива жажда -

за зрелища, страдания и мъст.

А в тях една надежда се заражда,

че нов живот им носи тази смърт;

 

че там самият Бог ще ги венчае,

пречистени ще легнат във пръстта.

 

И земният човек ще осъзнае,

че няма грешна обич на света.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...