19 oct 2013, 19:43

Просветление

  Poesía » Otra
790 0 8

 "Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков

 

Бесилото от тежест е прегърбено -

(откак се помни, носи само смърт).

Стоят под него две сърца прегърнати,

осъдени от обич да умрат.

 

Тълпата тържествува с дива жажда -

за зрелища, страдания и мъст.

А в тях една надежда се заражда,

че нов живот им носи тази смърт;

 

че там самият Бог ще ги венчае,

пречистени ще легнат във пръстта.

 

И земният човек ще осъзнае,

че няма грешна обич на света.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...