19 oct 2013, 19:43

Просветление

  Poesía » Otra
799 0 8

 "Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков

 

Бесилото от тежест е прегърбено -

(откак се помни, носи само смърт).

Стоят под него две сърца прегърнати,

осъдени от обич да умрат.

 

Тълпата тържествува с дива жажда -

за зрелища, страдания и мъст.

А в тях една надежда се заражда,

че нов живот им носи тази смърт;

 

че там самият Бог ще ги венчае,

пречистени ще легнат във пръстта.

 

И земният човек ще осъзнае,

че няма грешна обич на света.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...