19.10.2013 г., 19:43

Просветление

786 0 8

 "Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков

 

Бесилото от тежест е прегърбено -

(откак се помни, носи само смърт).

Стоят под него две сърца прегърнати,

осъдени от обич да умрат.

 

Тълпата тържествува с дива жажда -

за зрелища, страдания и мъст.

А в тях една надежда се заражда,

че нов живот им носи тази смърт;

 

че там самият Бог ще ги венчае,

пречистени ще легнат във пръстта.

 

И земният човек ще осъзнае,

че няма грешна обич на света.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....