19.10.2013 г., 19:43

Просветление

797 0 8

 "Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков

 

Бесилото от тежест е прегърбено -

(откак се помни, носи само смърт).

Стоят под него две сърца прегърнати,

осъдени от обич да умрат.

 

Тълпата тържествува с дива жажда -

за зрелища, страдания и мъст.

А в тях една надежда се заражда,

че нов живот им носи тази смърт;

 

че там самият Бог ще ги венчае,

пречистени ще легнат във пръстта.

 

И земният човек ще осъзнае,

че няма грешна обич на света.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...