11 feb 2008, 12:22

Просветват ми очите

  Poesía
783 0 21

Просветват ми очите - ореолски

и мигновено в мене всичко засиява.

Щом твоя поглед е пред мене,

в очакване сърцето ми отново оживява.

 

 

Изтрелно красотата в мен се впива,

преплита се неистово с тишината.

Запленява ме и изтрито си отива,

запълвайки там кухото в душата.

 

 

От любовта душата е родена,

край път пред бяла светлина.

С нежност надълбоко е дарена

и с магията на красотата в обичта.

 

11.02.2007 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...