11 feb 2008, 12:22

Просветват ми очите

  Poesía
782 0 21

Просветват ми очите - ореолски

и мигновено в мене всичко засиява.

Щом твоя поглед е пред мене,

в очакване сърцето ми отново оживява.

 

 

Изтрелно красотата в мен се впива,

преплита се неистово с тишината.

Запленява ме и изтрито си отива,

запълвайки там кухото в душата.

 

 

От любовта душата е родена,

край път пред бяла светлина.

С нежност надълбоко е дарена

и с магията на красотата в обичта.

 

11.02.2007 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...