11.02.2008 г., 12:22

Просветват ми очите

776 0 21

Просветват ми очите - ореолски

и мигновено в мене всичко засиява.

Щом твоя поглед е пред мене,

в очакване сърцето ми отново оживява.

 

 

Изтрелно красотата в мен се впива,

преплита се неистово с тишината.

Запленява ме и изтрито си отива,

запълвайки там кухото в душата.

 

 

От любовта душата е родена,

край път пред бяла светлина.

С нежност надълбоко е дарена

и с магията на красотата в обичта.

 

11.02.2007 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...