11.02.2008 г., 12:22

Просветват ми очите

779 0 21

Просветват ми очите - ореолски

и мигновено в мене всичко засиява.

Щом твоя поглед е пред мене,

в очакване сърцето ми отново оживява.

 

 

Изтрелно красотата в мен се впива,

преплита се неистово с тишината.

Запленява ме и изтрито си отива,

запълвайки там кухото в душата.

 

 

От любовта душата е родена,

край път пред бяла светлина.

С нежност надълбоко е дарена

и с магията на красотата в обичта.

 

11.02.2007 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...