Просветват ми очите - ореолски
и мигновено в мене всичко засиява.
Щом твоя поглед е пред мене,
в очакване сърцето ми отново оживява.
Изтрелно красотата в мен се впива,
преплита се неистово с тишината.
Запленява ме и изтрито си отива,
запълвайки там кухото в душата.
От любовта душата е родена,
край път пред бяла светлина.
С нежност надълбоко е дарена
и с магията на красотата в обичта.
11.02.2007 год.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много усмивки и любов!Благодаря,ти!