Просветват ми очите - ореолски
и мигновено в мене всичко засиява.
Щом твоя поглед е пред мене,
в очакване сърцето ми отново оживява.
Изтрелно красотата в мен се впива,
преплита се неистово с тишината.
Запленява ме и изтрито си отива,
запълвайки там кухото в душата.
От любовта душата е родена,
край път пред бяла светлина.
С нежност надълбоко е дарена
и с магията на красотата в обичта.
11.02.2007 год.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много усмивки и любов!Благодаря,ти!