Просяк
Хич не му е гот,
живее като скот,
без радио и телевизия
и без всякаква провизия.
Ден за ден живее,
никой за него не милее.
Погледнеш ли го, дъхът ти спира,
как от боклука храна той събира.
С окъсани дрехи и боси крака
към всекиго за милостиня протяга ръка.
Благославя и молитва реди
щом някой даде му пари.
С трепереща беззъба уста
запява песен тъжна,
песен за любов и разлъка,
песен пропита с много мъка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славка Григорова Todos los derechos reservados
