19.12.2008 г., 11:09 ч.

Просяк 

  Поезия » Гражданска
1009 1 4

Хич не му е гот,

живее като скот,

без радио и телевизия

и без всякаква провизия.

 

Ден за ден живее,

никой за него не милее.

Погледнеш ли го, дъхът ти спира,

как от боклука храна той събира.

 

С окъсани дрехи и боси крака

към всекиго за милостиня протяга ръка.

Благославя и молитва реди

щом някой даде му пари.

 

С трепереща беззъба уста

запява песен тъжна,

песен за любов и разлъка,

песен пропита с много мъка.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И какво правим за тях?
    Нищо!
    Поздрав, Славе!
  • Страшна истина, в световен аспект. За жалост, само си пишем, а те умират на вън от студ и глад.
  • Тъжната истина... Христос ни учи, че ако помогнем на човек в беда, все едно на Него сме помогнали. Ако пък подминем или похулим просяк, все едно самия Исус сме подминали или похулили. Ще дойде време и делата на всекиго ще се открият!...
    Благодаря, че посвети стих на просяка!
  • Така е,написала си го.Поздравления!
Предложения
: ??:??