Просяк

Dec 19, 2008, 11:09 AM

Poetry » Civilian

1012 1 4

Хич не му е гот,

живее като скот,

без радио и телевизия

и без всякаква провизия.

Ден за ден живее,

никой за него не милее.

Погледнеш ли го, дъхът ти спира,

как от боклука храна той събира.

С окъсани дрехи и боси крака

към всекиго за милостиня протяга ръка.

Благославя и молитва реди

щом някой даде му пари.

С трепереща беззъба уста

запява песен тъжна,

песен за любов и разлъка,

песен пропита с много мъка.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

shkaf4eto (Валентин Добрев)

2009-01-05T12:38:44+02:00

И какво правим за тях?
Нищо!
Поздрав, Славе!
ПРИМАВЕРА (Татяна)

2008-12-19T21:38:33+02:00

Страшна истина, в световен аспект. За жалост, само си пишем, а те умират на вън от студ и глад.
ruba (Руми Бакърджиева)

2008-12-19T15:30:30+02:00

Тъжната истина... Христос ни учи, че ако помогнем на човек в беда, все едно на Него сме помогнали. Ако пък подминем или похулим просяк, все едно самия Исус сме подминали или похулили. Ще дойде време и делата на всекиго ще се открият!...
Благодаря, че посвети стих на просяка!
димитрова (Лилия Нейкова)

2008-12-19T11:58:35+02:00

Така е,написала си го.Поздравления!