Хич не му е гот,
живее като скот,
без радио и телевизия
и без всякаква провизия.
Ден за ден живее,
никой за него не милее.
Погледнеш ли го, дъхът ти спира,
как от боклука храна той събира.
С окъсани дрехи и боси крака
към всекиго за милостиня протяга ръка.
Благославя и молитва реди
щом някой даде му пари.
С трепереща беззъба уста
запява песен тъжна,
песен за любов и разлъка,
песен пропита с много мъка.
© Славка Григорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
