Dec 19, 2008, 11:09 AM

Просяк

  Poetry » Civic
1.3K 1 4

Хич не му е гот,

живее като скот,

без радио и телевизия

и без всякаква провизия.

 

Ден за ден живее,

никой за него не милее.

Погледнеш ли го, дъхът ти спира,

как от боклука храна той събира.

 

С окъсани дрехи и боси крака

към всекиго за милостиня протяга ръка.

Благославя и молитва реди

щом някой даде му пари.

 

С трепереща беззъба уста

запява песен тъжна,

песен за любов и разлъка,

песен пропита с много мъка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И какво правим за тях?
    Нищо!
    Поздрав, Славе!
  • Страшна истина, в световен аспект. За жалост, само си пишем, а те умират на вън от студ и глад.
  • Тъжната истина... Христос ни учи, че ако помогнем на човек в беда, все едно на Него сме помогнали. Ако пък подминем или похулим просяк, все едно самия Исус сме подминали или похулили. Ще дойде време и делата на всекиго ще се открият!...
    Благодаря, че посвети стих на просяка!
  • Така е,написала си го.Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...