Хич не му е гот,
живее като скот,
без радио и телевизия
и без всякаква провизия.
Ден за ден живее,
никой за него не милее.
Погледнеш ли го, дъхът ти спира,
как от боклука храна той събира.
С окъсани дрехи и боси крака
към всекиго за милостиня протяга ръка.
Благославя и молитва реди
щом някой даде му пари.
С трепереща беззъба уста
запява песен тъжна,
песен за любов и разлъка,
песен пропита с много мъка.
© Славка Григорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
