7 dic 2012, 14:32

Просяк и ангел

  Poesía
696 0 0

Поредната сълза

попивам със въздишки.

Още ден в самота.

Още ден сам сред всички.

И сякаш виждам светлина

сред облаците сиви,

отразява се и стопля

очите ми унили.

Кой ден сме днес?

А има ли значение?

Дните са досущ еднакви...

И пак потъвам в огорчение.

Отново за нея се замислям,

тя единствена е в моя ден,

сякаш въображаема е и някак чужда,

не направена за мен.

Аз съм просто просяк,

победен от болка и самота,

а тя е ангел небесен,

спрял се тук, пред моята врата.

Ръце протягам, 

сякаш ù се моля.

Опитвам се да я достигна...

но, уви... какво да сторя?

Ела при мен и прегърни ме,

върни живота в мен, върни смеха.

Ела при мен и целуни ме,

кажи ми: "твоя съм за вечността".

Но всичко е илюзия, нали?

Всичко е някак нагласено,

аз просяк съм, а ти

си от друг свят, друга вселена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...