Просяк на любов
Душа – като хладилник празен.
Сърце – като леда във камерата.
Животът скъсан е,
пропит от алкохола.
Сетивата ми препускат
в безумната агония...
Чувствам се като кочан...
... оголен.
Срам ме е дори любов да си изпрося...
Срам ме е от себе си..
Срам ме е,
дори и в къщи се чувствам гостенин...
Срамувам се от старите си дрешки...
Срамувам се от свойте грешки,
срамувам се от Бога,
падам,
ставам,
сатаната иска моите грешки.
Поредната цигара смуча,
душата ми изгаря за любов..
Грешник съм,
но по човешки...
.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
