Просяк на любов

Поезия » Свободен стих

719 4 10

Душа – като хладилник празен.

Сърце – като леда във камерата.

Животът скъсан е,

пропит от алкохола.

Сетивата ми препускат

в безумната агония...

Чувствам се като кочан...

... оголен.

Срам ме е дори любов да си изпрося...

Срам ме е от себе си..

Срам ме е,

дори и в къщи се чувствам гостенин...

Срамувам се от старите си дрешки...

Срамувам се от свойте грешки,

срамувам се от Бога,

падам,

ставам,

сатаната иска моите грешки.

Поредната цигара смуча,

душата ми изгаря за любов..

Грешник съм,

но по човешки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Звездичката (Ивелина каменова)

всички сме грешни на този свят както се казва в една песен... един вик се чува от този твой стих и аз го чух. поздрав, Манчев!!!

2017-04-13T22:35:41+03:00
Веси_Еси (Еси)

Всички сме грешници. Човешко е да се греши. Поздравления за поредния искрен стих!

2017-04-13T13:41:13+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Грешки - човешки...!!!

2017-04-13T12:56:35+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

"Говори истината,само истината,но не цялата истина!"Фон Молтке,Началник на Генералния щаб на Крал Фридрих Велики🔕

2017-04-13T12:11:26+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Стойчо приятелю всичко аз всичко си казвам.. не мога да лъжа винаги съм искрен ..често от това си патя.. не мога да съм друг ..не искам да бъда вулканизиран капут.. такъв съм .. повечето хора не ме обичат ..хората живеещи в квадрат.. на колена ща ходя но душата си не давам

2017-04-13T12:00:42+03:00