Просяк на любов
Душа – като хладилник празен.
Сърце – като леда във камерата.
Животът скъсан е,
пропит от алкохола.
Сетивата ми препускат
в безумната агония...
Чувствам се като кочан...
... оголен.
Срам ме е дори любов да си изпрося...
Срам ме е от себе си..
Срам ме е,
дори и в къщи се чувствам гостенин...
Срамувам се от старите си дрешки...
Срамувам се от свойте грешки,
срамувам се от Бога,
падам,
ставам,
сатаната иска моите грешки.
Поредната цигара смуча,
душата ми изгаря за любов..
Грешник съм,
но по човешки...
.
© Христо Манчев All rights reserved.
