6 dic 2014, 19:57

Просякът 

  Poesía
647 0 3
От доста време виждам го, горкия,
пред църквата до нас да се явява.
Докарал я до там, че със просия
все някак в този свят да оцелява!
Съсухрено, изнемощяло тяло,
разчорлена коса, брада до пояс,
а дрехите му – кожени парцали,
на възраст май догонват и секвоя...
Наведен до земята чак, подава
ръката си към всички минувачи...
И цялото лице му засиява
когато му подхвърлиш и петаче ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??