Просякът
От доста време виждам го, горкия,
пред църквата до нас да се явява.
Докарал я до там, че със просия
все някак в този свят да оцелява!
Съсухрено, изнемощяло тяло,
разчорлена коса, брада до пояс,
а дрехите му – кожени парцали,
на възраст май догонват и секвоя...
Наведен до земята чак, подава
ръката си към всички минувачи...
И цялото лице му засиява
когато му подхвърлиш и петаче
Чат-пат и аз когато съм минавал
край него, ей така, от състрадание
по левче и отгоре съм му давал,
зер Бог ни учи и на подаяние...
Но стана тя каквато стана, днес...!
Лъжата лъсна голичка и боса –
от чисто нов и лъскав Мерцедес
излезе той –познатият ни просяк...
И без да се смути – си закуцука
нататък – към „работното си място”...
Стоях и гледах дълго след боклука,
комуто щях да кажа даже: „Здрасти!”
В живота не остава нищо тайно -
лъжата и под камък да се пъхне,
все някъде, понякога случайно,
внезапно пред очите ни ще цъфне.
28.04.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
