Просякът
От доста време виждам го, горкия,
пред църквата до нас да се явява.
Докарал я до там, че със просия
все някак в този свят да оцелява!
Съсухрено, изнемощяло тяло,
разчорлена коса, брада до пояс,
а дрехите му – кожени парцали,
на възраст май догонват и секвоя...
Наведен до земята чак, подава
ръката си към всички минувачи...
И цялото лице му засиява
когато му подхвърлиш и петаче
Чат-пат и аз когато съм минавал
край него, ей така, от състрадание
по левче и отгоре съм му давал,
зер Бог ни учи и на подаяние...
Но стана тя каквато стана, днес...!
Лъжата лъсна голичка и боса –
от чисто нов и лъскав Мерцедес
излезе той –познатият ни просяк...
И без да се смути – си закуцука
нататък – към „работното си място”...
Стоях и гледах дълго след боклука,
комуто щях да кажа даже: „Здрасти!”
В живота не остава нищо тайно -
лъжата и под камък да се пъхне,
все някъде, понякога случайно,
внезапно пред очите ни ще цъфне.
28.04.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
