5 ene 2008, 15:53

Просяшко сърце

  Poesía
662 0 4
 

Просяшко сърце

 

В сърцето си той криеше богатство,

в душата - чисти спомени красиви.

И строеше във съзнанието си царство

от илюзии за истинските мигове щастливи.

 

И молеше се той за глътка въздух,

задушен от сивата реалност.

А всеки път пречистващата глътка въздух

му припомняше скритата баналност,

че е просяк и за въздух ще се моли,

щом не иска душата си да продаде.

И със сетни сили за Живота ще се бори,

за съкровището, скрито в просяшко сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...