Просяшко сърце
В сърцето си той криеше богатство,
в душата - чисти спомени красиви.
И строеше във съзнанието си царство
от илюзии за истинските мигове щастливи.
И молеше се той за глътка въздух,
задушен от сивата реалност.
А всеки път пречистващата глътка въздух
му припомняше скритата баналност,
че е просяк и за въздух ще се моли,
щом не иска душата си да продаде.
И със сетни сили за Живота ще се бори,
за съкровището, скрито в просяшко сърце...
© Някоя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
