5 янв. 2008 г., 15:53

Просяшко сърце

655 0 4
 

Просяшко сърце

 

В сърцето си той криеше богатство,

в душата - чисти спомени красиви.

И строеше във съзнанието си царство

от илюзии за истинските мигове щастливи.

 

И молеше се той за глътка въздух,

задушен от сивата реалност.

А всеки път пречистващата глътка въздух

му припомняше скритата баналност,

че е просяк и за въздух ще се моли,

щом не иска душата си да продаде.

И със сетни сили за Живота ще се бори,

за съкровището, скрито в просяшко сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....