alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
26 feb 2009, 11:49

Просъница 

  Poesía » De amor
610 0 9
 

Просъница    

 

Тая нощ те сънувах. Прекрасна бе.

Както винаги лудо красива.

Ако искаш ми вярвай, но страх ме е -

пак съня изживявах на живо.

 

Но искра от пожара на спомена

запламтя под краката ми боси.

От езиците подли на огъня

милост исках за теб да изпрося. 

 

И се тръшках, зовях, умолявах я

тая наша любов непотребна.

Да ми върне мечтите откраднати,

друго - не. Те ми бяха последни. 

 

Но какво се получи впоследствие?

Тя ми върна горящите рани.

и  сега ме боли от наследството -

скъпи чувства, накуп пропиляни.

 

И сега ми горчи даже сладкото

в изхабените ми рецептори.

Чуках дълго. Без дъх. На вратата ти.

Болен бях, а у теб бе рецептата. 

 

А вратата -  била е отворена.

Пак  добре, че не влязах направо.

Вътре нямаше никого. Бога ми.                                                                                                           

От тогава. От още тогава...                        

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??