Просъница
Просъница
Тая нощ те сънувах. Прекрасна бе.
Както винаги лудо красива.
Ако искаш ми вярвай, но страх ме е -
пак съня изживявах на живо.
Но искра от пожара на спомена
запламтя под краката ми боси.
От езиците подли на огъня
милост исках за теб да изпрося.
И се тръшках, зовях, умолявах я
тая наша любов непотребна.
Да ми върне мечтите откраднати,
друго - не. Те ми бяха последни.
Но какво се получи впоследствие?
Тя ми върна горящите рани.
и сега ме боли от наследството -
скъпи чувства, накуп пропиляни.
И сега ми горчи даже сладкото
в изхабените ми рецептори.
Чуках дълго. Без дъх. На вратата ти.
Болен бях, а у теб бе рецептата.
А вратата - била е отворена.
Пак добре, че не влязах направо.
Вътре нямаше никого. Бога ми.
От тогава. От още тогава...
© Александър Калчев All rights reserved.
