Просъница
Просъница
Тая нощ те сънувах. Прекрасна бе.
Както винаги лудо красива.
Ако искаш ми вярвай, но страх ме е -
пак съня изживявах на живо.
Но искра от пожара на спомена
запламтя под краката ми боси.
От езиците подли на огъня
милост исках за теб да изпрося.
И се тръшках, зовях, умолявах я
тая наша любов непотребна.
Да ми върне мечтите откраднати,
друго - не. Те ми бяха последни.
Но какво се получи впоследствие?
Тя ми върна горящите рани.
и сега ме боли от наследството -
скъпи чувства, накуп пропиляни.
И сега ми горчи даже сладкото
в изхабените ми рецептори.
Чуках дълго. Без дъх. На вратата ти.
Болен бях, а у теб бе рецептата.
А вратата - била е отворена.
Пак добре, че не влязах направо.
Вътре нямаше никого. Бога ми.
От тогава. От още тогава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
