10 sept 2004, 1:17

ПРОСЪНИЦИ

  Poesía
1.8K 0 3
  

                               Просъници

                          Страхове непрестанно обтягам,
                          плетеници плета бледосини,
                          сред косите на мрака полягам,
                          и политам в потайни градини...

                          ...С уморено лице-раковина,
                          упоено от сладка омара,
                          звездоброец с криле от рубини,
                          с тънкострунна любовна китара
                          
                          ме примамва...И ето, пристигам
                          във градините приказни с птици.
                          С водораслови мигли примига      
                          сребролика, крайморска звездица.

                          И ухае на мирта...Примирам
                          от наслада с очи овлажнели.
                          Корморани прорязват ефира
                          и извиват фалцетови трели.

                          От безкрая внезапно се ражда
                          вероломна вълна и се киска.
                          Помогнете...Умирам от жажда,
                          да потъна в морето не искам...

                          ...На талази в душата просънна,
                          се разклащат въздушните кули,
                          и не мога в тъгата бездънна
                          да се будя щастлива през юли.      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... а през юни?
    Очарована съм, Руми!!!
  • На мен не ми харесват хубавите сънища, защото... предстои събуждане. Обичам кошмарите, защото... предстои събуждане. Огтличен от мен! Прелестен свят.

  • Еее,събуди се щастлива през септември тогава!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...