10 сент. 2004 г., 01:17

ПРОСЪНИЦИ

1.7K 0 3
  

                               Просъници

                          Страхове непрестанно обтягам,
                          плетеници плета бледосини,
                          сред косите на мрака полягам,
                          и политам в потайни градини...

                          ...С уморено лице-раковина,
                          упоено от сладка омара,
                          звездоброец с криле от рубини,
                          с тънкострунна любовна китара
                          
                          ме примамва...И ето, пристигам
                          във градините приказни с птици.
                          С водораслови мигли примига      
                          сребролика, крайморска звездица.

                          И ухае на мирта...Примирам
                          от наслада с очи овлажнели.
                          Корморани прорязват ефира
                          и извиват фалцетови трели.

                          От безкрая внезапно се ражда
                          вероломна вълна и се киска.
                          Помогнете...Умирам от жажда,
                          да потъна в морето не искам...

                          ...На талази в душата просънна,
                          се разклащат въздушните кули,
                          и не мога в тъгата бездънна
                          да се будя щастлива през юли.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... а през юни?
    Очарована съм, Руми!!!
  • На мен не ми харесват хубавите сънища, защото... предстои събуждане. Обичам кошмарите, защото... предстои събуждане. Огтличен от мен! Прелестен свят.

  • Еее,събуди се щастлива през септември тогава!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...