10.09.2004 г., 1:17

ПРОСЪНИЦИ

1.7K 0 3
  

                               Просъници

                          Страхове непрестанно обтягам,
                          плетеници плета бледосини,
                          сред косите на мрака полягам,
                          и политам в потайни градини...

                          ...С уморено лице-раковина,
                          упоено от сладка омара,
                          звездоброец с криле от рубини,
                          с тънкострунна любовна китара
                          
                          ме примамва...И ето, пристигам
                          във градините приказни с птици.
                          С водораслови мигли примига      
                          сребролика, крайморска звездица.

                          И ухае на мирта...Примирам
                          от наслада с очи овлажнели.
                          Корморани прорязват ефира
                          и извиват фалцетови трели.

                          От безкрая внезапно се ражда
                          вероломна вълна и се киска.
                          Помогнете...Умирам от жажда,
                          да потъна в морето не искам...

                          ...На талази в душата просънна,
                          се разклащат въздушните кули,
                          и не мога в тъгата бездънна
                          да се будя щастлива през юли.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... а през юни?
    Очарована съм, Руми!!!
  • На мен не ми харесват хубавите сънища, защото... предстои събуждане. Обичам кошмарите, защото... предстои събуждане. Огтличен от мен! Прелестен свят.

  • Еее,събуди се щастлива през септември тогава!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...