10.09.2004 г., 1:17

ПРОСЪНИЦИ

1.7K 0 3
  

                               Просъници

                          Страхове непрестанно обтягам,
                          плетеници плета бледосини,
                          сред косите на мрака полягам,
                          и политам в потайни градини...

                          ...С уморено лице-раковина,
                          упоено от сладка омара,
                          звездоброец с криле от рубини,
                          с тънкострунна любовна китара
                          
                          ме примамва...И ето, пристигам
                          във градините приказни с птици.
                          С водораслови мигли примига      
                          сребролика, крайморска звездица.

                          И ухае на мирта...Примирам
                          от наслада с очи овлажнели.
                          Корморани прорязват ефира
                          и извиват фалцетови трели.

                          От безкрая внезапно се ражда
                          вероломна вълна и се киска.
                          Помогнете...Умирам от жажда,
                          да потъна в морето не искам...

                          ...На талази в душата просънна,
                          се разклащат въздушните кули,
                          и не мога в тъгата бездънна
                          да се будя щастлива през юли.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... а през юни?
    Очарована съм, Руми!!!
  • На мен не ми харесват хубавите сънища, защото... предстои събуждане. Обичам кошмарите, защото... предстои събуждане. Огтличен от мен! Прелестен свят.

  • Еее,събуди се щастлива през септември тогава!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...