mariqslavova1947 (Мария)
223

11 may 2012, 12:16

Протегнах длани да взема

Poesía » Otra

550 0 2

времето с мен да повърви.

Душата ми се чуди не разбира

как в мен то гори.

Тупти живота в сърцето ми малко,

пулсиращо се слива с деня.

Ръка обичана протяга

да тръгна с него да вървя.

Аромата цветен дишам на земята,

слънцето с мен се смей.

Доброто искам да живее,

любовта на птиците в мен да пей.

И тръгвам на Слънцето да подаря

една кристална чиста дума.

Зная как с нея да вървя,

а тя в мен сили да прелива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariqslavova1947 (Мария)

Не винаги имам време да отговарям,времето не ми позволява ,но от сърце благодаря!

2012-05-21T07:50:12+03:00
p74poli (ЛЪЧИСТА)

Нека съхраняваме тази част от времето, което е събрало в себе си частици любов и светлина!... То ще е нашият другар, и брат и учител по пътят ни!

2012-05-13T16:40:13+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0