mariqslavova1947 (Мария)
223

11 may 2012, 12:16

Протегнах длани да взема

Poesía » Otra

557 0 2

времето с мен да повърви.

Душата ми се чуди не разбира

как в мен то гори.

Тупти живота в сърцето ми малко,

пулсиращо се слива с деня.

Ръка обичана протяга

да тръгна с него да вървя.

Аромата цветен дишам на земята,

слънцето с мен се смей.

Доброто искам да живее,

любовта на птиците в мен да пей.

И тръгвам на Слънцето да подаря

една кристална чиста дума.

Зная как с нея да вървя,

а тя в мен сили да прелива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariqslavova1947 (Мария)

Не винаги имам време да отговарям,времето не ми позволява ,но от сърце благодаря!

2012-05-21T07:50:12+03:00
p74poli (ЛЪЧИСТА)

Нека съхраняваме тази част от времето, което е събрало в себе си частици любов и светлина!... То ще е нашият другар, и брат и учител по пътят ни!

2012-05-13T16:40:13+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0