Протегнах длани да взема

mariqslavova1947 (Мария)
223 246

May 11, 2012, 12:16 PM

Poetry » Other

425 0 2

времето с мен да повърви.

Душата ми се чуди не разбира

как в мен то гори.

Тупти живота в сърцето ми малко,

пулсиращо се слива с деня.

Ръка обичана протяга

да тръгна с него да вървя.

Аромата цветен дишам на земята,

слънцето с мен се смей.

Доброто искам да живее,

любовта на птиците в мен да пей.

И тръгвам на Слънцето да подаря

една кристална чиста дума.

Зная как с нея да вървя,

а тя в мен сили да прелива.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariqslavova1947 (Мария)

2012-05-21T07:50:12+03:00

Не винаги имам време да отговарям,времето не ми позволява ,но от сърце благодаря!
p74poli (ЛЪЧИСТА)

2012-05-13T16:40:13+03:00

Нека съхраняваме тази част от времето, което е събрало в себе си частици любов и светлина!... То ще е нашият другар, и брат и учител по пътят ни!