Протегнах длани да взема
Протегнах длани да взема
Протегнах длани да взема
времето с мен да повърви.
Душата ми се чуди не разбира
как в мен то гори.
Тупти живота в сърцето ми малко,
пулсиращо се слива с деня.
Ръка обичана протяга
да тръгна с него да вървя.
Аромата цветен дишам на земята,
слънцето с мен се смей.
Доброто искам да живее,
любовта на птиците в мен да пей.
И тръгвам на Слънцето да подаря
една кристална чиста дума.
Зная как с нея да вървя,
а тя в мен сили да прелива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
