Ти ме накара да вярвам във себе си,
Даже и белезите да обичам.
С тебе е всичко спокойно и лесно.
Като изключим това, че се криеш...
Ти ме накара отново да бъда
жива, да скачам без страх в дълбините.
Сладост изпълни вечерния въздух.
Но ме пронизва това, че ми липсваш.
Мина, запали пред мен светлината,
но защо даже за миг не остана?
Ти пренаписа наново земята.
А ми отвори най-страшната рана...
© Todos los derechos reservados