Противоречие....

Ти ме накара да вярвам във себе си,
Даже и белезите да обичам.
С тебе е всичко спокойно и лесно.
Като изключим това, че се криеш...

Ти ме накара отново да бъда
жива, да скачам без страх в дълбините.
Сладост изпълни вечерния въздух.
Но ме пронизва това, че ми липсваш.

Мина, запали пред мен светлината, 
но защо даже за миг не остана? 
Ти пренаписа наново земята. 
А ми отвори най-страшната рана...